Тази статия е за тези, които не разбират или по-малко разбират от строително ценообразуване, но въпреки това се сблъскват с него. Няма да се спираме на това, че вече имаме свободен пазар и цената е такава, каквато позволява пазарът.
Ценообразуването заема много важно място в целия строителен процес. С него се занимават както строителите, така и проектантите и инвеститорите. Важността на темата ме провокира да направя коментар какво всъщност е строителното ценообразуване и какъв е подходът при изготвяне на количествени и стойностни сметки.
Всяко действие по остойностяване на строителната продукция, при спазване на нормативните и пазарните изисквания, може да се нарече строително ценообразуване. То минава през три последователни стъпки — технология, количество и цена. Познаването им ни доближава максимално до реалната цена.
01Строителна технология
За да се ценообразува дадена позиция, е необходимо познаване на строителния процес. Колкото по-задълбочено е това познаване, толкова по-добра е изходната база за ценообразуване.
Да вземем пример. В документацията за обществени поръчки често срещаме позицията „Боядисване с латекс“. Тя трябва да се остойности и на нейна база се извършва разплащането. Веднага възникват въпроси:
Къде се боядисва — по фасадата или вътре? По стени или тавани? Каква е основата? С какъв латекс и на какви технически спецификации трябва да отговаря? В какъв цвят?
Отговорите водят до опознаване на цялата технология. Така е с всяка позиция от строителния процес.
Познаването на строителната технология е първата стъпка в ценообразуването.
02Количество
Познаването на технологията позволява максимално точно да определим количествените параметри на позицията. Всяка дейност се измерва в различни мерни единици: м³, м², м, ч.ч., маш.см. и др. Ако продължим с примера: каква е разходната норма на боята? Какви подготвителни работи има по основата? Каква защита от зацапване е нужна? Боядисваме машинно или ръчно? Какво скеле ни трябва?
Количествените параметри най-често се изразяват чрез разходни норми и коефициенти за трудоемкост:
Описанието на процеса и дефинирането на разходните норми е втората стъпка. Тя изисква професионално познаване на спецификациите и нормите за труд, механизация и материали.
03Цена
Преминаването от количествен към стойностен измерител на процеса е третата стъпка. В строителната позиция имаме:
Остойностяването е третата стъпка. Тя изисква познаване на актуалните и конкурентни цени на материалите, механизацията и труда.
04Изводи
Макар на пръв поглед строителното ценообразуване да изглежда лесно, то изисква сериозни познания и опит в строителните процеси. Изборът на професионален подход спестява много време и разходи.
В следваща статия: как на практика се минава през трите стъпки, каква е нормативната база и как най-лесно да се постигне приемлив резултат.