Първите метални сгради се появяват в края на 19 век. От позиция на времето, конструкциите от стомана са най-младия тип конструкции, които се използват в областта на строителството. С появата им се постига бум в строителната индустрия и не е случайно, че едни от най – забележителните архитектурни постижения са постигнати с използването на стомана. Стоманата притежава изключителни качества като строителен материал и това я прави един от най-предпочитаните материали в днешни дни. Широко приложение има при строителството на промишлени и обществени сгради, индустриални и инфраструктурни съоръжения.

Защо се наложи стоманата като един от най - използваните материали в строителството?
Стоманата е винаги съвременна и модерна. Тя осигурява безброй възможности. Предлага свобода за модерен архитектурен дизайн на архитектите, позволява преодоляването на големи подпорни разстояния и създаването на големи отворени площи.

От икономическа гледна точка стоманените конструкции се отличават с бързо и лесно производство и монтаж. Процесите са сухи и не зависят от атмосферните условия. Друго основно предимство е бързото напредване на технологиите за CAD/KAM проектиране, което снижава значително разходите за производство и монтаж. Това което прави металната конструкция несравнима с другите видове конструкции е лесния и бърз демонтаж и възможностите за рециклиране. Това качество я прави природосъобразна и не вреди на околната среда. При работа с метални конструкции имаме ниско ниво на замърсяване на околната среда.

От техническа гледна точка трябва да се отбележи здравината на стоманата като материал и способността и да се комбинира с други материали. Тя позволява постигане на високо ниво на устойчивост при земетръс.

Разбира се стоманите имат и своите недостатъци, които задължително трябва да се знаят при използване на този тип конструкция.

Корозията на метала е един от основните недостатъци. С течение на времето стоманите корозират и се намаляват техните експлоатационни показатели. В тази насока се разви цял раздел от химическата индустрия, която създава материали за защита на металите от корозия. Създават се нови технологии за горещо и студено поциковане, епоксидните двукомпонентни покрития, бои и лакове.

Пожароустойчивостта е другата ахилесова пета на металната конструкция. В тази посока са приети много тежки нормативни актове за издръжливост на стоманата и металните конструкции, което налага значително повишаване на разходите за пожарозащита.

Като говорим за метална конструкция и приложението и в строителството, задължително тряба да се запознаем и с правилата за проектиране, производство и монтаж.Тази тематика е доста професионална и касае само определен тип специалисти. Динамиката на развитие на този тип конструкция ни кара да се спрем по – подробно на тази тема и да Ви запознаем с най-новите основни правила и изисквания при проектиране и изпълнение.

Съдържание:

• 01 Материалите (компонентите) за производство на метална конструкция.
• 02 Стандарти за проектиране. Технически спецификации.
• 03 Нормативи за производство и монтаж.

 
 
 

01 Правила за одобрение на материалите (компонентите) за производство на метална конструкция.

Повечето положителни неща, които се случват в България са благодарение на синхронизирането на нашите стандарти с европейските. Един от тези синхронизирани стандарти е БДС EN 1090 – Оценка на съответствието на компонентите. Този стандарт е синхронизиран с европейския стандарт за проектиране и призводство на метални конструкции. Всички съставните материали (метални продукти, закрепващи елементи, заваръчни консумативи и т.н.), които се влагат в металната конструкция трябва да са одобени и оценени съгласно този стандарт.

Този стандарт е развит в три части:

• БДС EN 1090-1 Част 1: Изисквания за оценяване на съответствието на конструктивни компоненти
• БДС EN 1090-2 Част 2: Технически изисквания за стоманени конструкции
• БДС EN 1090-3 Част 3: Технически изисквания за конструкции от алуминиеви сплави

При проектирането, проектантите трябва да се съобразяват със стандарт БДС EN 1090 и проектната документация трябва да съдържа техническите изисквания за съставните продукти и изработването на продукти, влагани в металната конструкция. Съставните материали (метални продукти, закрепващи елементи, заваръчни консумативи и т.н.), които се влагат в металната конструкция трябва да са одобени и оценени съгласно този стандарт. Проектантът трябва да определи клас на изпълнение (от ЕХС 1 до ЕХС 4 ). Класът може да се отнася до цялата конструкция, за част от нея или за отделен компонент. За дадена конструкция може да се използват няколко класа на изпълнение. Когато не е посочен класът на изпълнение, минималния клас е ЕХС 2.

02 Стандарти за проектиране. Технически спецификации

Проектирането на стоманените конструкции се извършва съгласно Еврокод 3 и Еврокод 4 Проектиране на стоманени кострукции в съответствие със стандарт БДС EN 1193 (всички части) и БДС EN 1194 (всички части). Стандартите за проектиране на стоманени конструкции могат да се разделят на две части.

Проектиране на самостоятелни стоманени кострукци и проектиране на комбинирани конструкции стоманобетон и метал.

Проектиране на стоманени конструкции

• 1/ Еврокод 3: БДС EN 1993-1 Част 1 : Проектиране на сгради
• 2 /Еврокод 3: БДС EN 1993-2 Част 2 : Проектиране на стоманени мостове
• 3/ Еврокод 3: БДС EN 1993-3 Част 3 : Проектиране на кули, мачти и комини
• 4/ Еврокод 3: БДС EN 1993-4 Част 4 : Силози
• 5 /Еврокод 3: БДС EN 1993-5 Част 5 : Пилоти
• 6/ Еврокод 3: БДС EN 1993-6 Част 6 : Подкранови конструкции

Проектиране комбинирани конструкции – стоманобетон и метал

• Еврокод4: БДС EN 1994-1 Част 1 : Общи правила и правила за сгради
• Еврокод4: БДС EN 1994-2 Част 2 : Проектиране срещу въздействие от пожар
• Еврокод4: БДС EN 1994-3 Част 3 : Проектиране на мостове

Подробности за тези стандарти могат се намерят в специализираните сайтове БИС.

03 Нормативи за производство и монтаж

При производството на металните конструкции, всички производители трябва да притежават валиден сертификат за съответствие на производствен контрол съгласно БДС EN 1090. Този сертификат се издава на производителите (предприятието) от нотифициран орган (нотифициран пред Европейската комисия). Много важно е да се знае, че Производителят е длъжен да издаде декларация за съответствие на металната конструкция. Тази декларация трябва да е изготвена на база техническа документация и в съответствие с членове 4 и 6 на Регламент (ЕС) № 305/2011. След съставяне на декларация за експлотационните покзатели, производителят нанася маркировката СЕ в съответсвие с членове 8 и 9 на Регламент (ЕС) № 305/2011. Проектантът е длъжен да извършва приемане на заводското производство на място.

Ще се спрем на две много важни съпътстващи дейности по защита на метала.

Пясъкоструене Един от голените недостатъци на металната конструкция е корозията. Често преди обработката метала е престоял под влиянието на атмосферни условия и това е довело до появата на ръжда. Ползването на метала в този вид, преди отстраняването на ръждата и последващата обработка е забранено. Ето защо е необходимо да се обърне внимание на един важен детайл, песъкоструене на метала в заводски условия. Разбира се за това всеки производител на метална конструкция има решение на този проблем. Основната метална конструкция се песъкоструи и защитава до степен съгласно нормативите. Конструкцията се защитава с антикорозионно грундиращо покритие един слой с дебелина 80 mm s.f. и горен слой, който се полага по време на монтажа с дебелина 40 mm s.f.) Общата минимална дебелина на антикорозионната защита трябва да е 120 mm.

Поцинковане Галванизирането (поцинковане) на конструкция се изпълнява по два начина. Единият начин е горещо поцинковане на профилите. Обикновено това са конструкции на болтови връзки, подложени непрекъснато на атмосферни влияния. Когато конструкцията се поцинкова, не е необходимо да се защитава предварително с грундиращо покритие. Обикновено конструкцията се подготвя, като готови елементи и се закарва за поцинковане. Не е желателно нарушаване на цинковото покрите при монтажа. В случай, че това се налага се спазват правила за възстановяване на цинковото покритие. Във втория случай конструкцията се защитава с така нареченото студено поцинковане.

Монтаж на метална конструкция

Преди да започне монтажа на метална конструкция трябва да се установи съотвествието на доставената метална конструкция с проекта. За да не се повтаряме ще кажем само, че трява да са налични всички необходими документи за сертифицирането на конструкцията.

Втората стъпка е оразмеряването и проверка на заложените анкериращи устройства.

Третата съпка е монтажа. При монтажа на металните конструкции изпълнителите трябва да се съобразяват със следното основно правило. Първо се монтира основната носеща конструкция, която обхваща монтажа на крайни и междинни рамки, противоветрови връзки, стабилизиращи системи.

След монтажа на основната конструкция се монтира така наречената вторична конструкция. Тази конструкция се изпълнява от по – леки профили и служи за подконструкция на покрива и фасадите.

При приемане на металната конструкция се спазват всички правила и допуски за монтаж на металната конструкция и се подписват документи съгласно наредба №3. Основен документ за приемане на основна стоманена носеща конструкция е Акт обр.№ 14. С този документ се счита, че конструкцията е приета.

Дълги години традиционният метод на съединяване на армировъчните пръти бешеснаждане чрез разминаване. Колкото по – голяма е границата на провлачване на армировъчната стомана толкова по – голяма дължина на снаждане се изисква. Това завишава разхода на стомана, а от там стойността. С новите нормативи за проектиране по Еврокодове и използването на армировка с граница на провлачване 500 Мра, снаждането с муфи става все по – актуално. Предимства на този метод на снаждане са:

• Позволява да се използва максимално напречното сечение на пръта
• Отпада нуждата от увеличаване на бетоновото покритие в зоната на снаждане Неутрализира пренасищането на бетона с армировъчни пръти
• Могат да бъдат механично снадени армировъчни пръти от всички видове диаметри и класове

Какво се промени при армирането?

У нас вече действат и нови стандарти за армировка, които са европейски или са хармонизирани с европейските норми. Въведен е и европейски стандарт за проектиране на стоманобетонни конструкции (Еврокод2).

От май 2007 г. е въведен нов стандарт БДС 9252 за горeщовалцуваната, термично уякчена, оребрена и заваряема армировъчна стомана клас В500В и В500С. Тя се доставя с диаметри 8 мм и по-големи. Трябва да се подчертае, че тази армировка съответства на стандартизираните европейски критерии за заваряемост и за пластичност при огъване. Този клас армировка е с напълно аналогични характеристики с въведената армировка клас Т-IV през 1996 г.

Отпадането съгласно ( Еврокод 2) на приложението на традиционните армировъчните стомани  А – I; A- II; AIII  при проектиране и изпълнение на стоманобетонови конструкции, чиято граница на провлачване е от 390 до 410 МРа и замяната им с армировка клас А IV или клас В500В и S500S с граница на провлачване 500 МРа е и необходима предпоставка за промяна на строителните анализи и разходни норми. Промяната на вида и разхода на стоманата при разминаването на прътите води до увеличаване на разхода за стомана. Замяната на снаждането с муфи става все по актуална тема за промяна на разходни норми при изпълнение на армировъчните работи при използване на муфи.

Съвременните параметри и изискванията за сигурност на сградите налагат прилагането на нови конструктивни решения, които не се обхващат в пълнота от досега съществуващите остарелите сметни норми. Едновременно с това у нас вече действат и нови стандарти за армировка, които са европейски или са хармонизирани с европейските норми. Въведен е и европейски стандарт за проектиране на стоманобетонни конструкции (Еврокод2).

От май 2007 г. е въведен нов стандарт БДС 9252 за горeщовалцуваната, термично уякчена, оребрена и заваряема армировъчна стомана клас В500В и В500С. Тя се доставя с диаметри 8 мм и по-големи.Трябва да се подчертае, че тази армировка съответства на стандартизираните европейски критерии за заваряемост и за пластичност при огъване.Този клас армировка е с напълно аналогични характеристики с въведената армировка клас Т-IV през 1996 г.

Отпадането съгласно ( Еврокод 2) на приложението на традиционните армировъчните стомани А – I; A- II; AIII при проектиране и изпълнение на стоманобетонови конструкции, чиято граница на провлачване е от 390 до 410 МРа и замяната им с армировка клас А IV или клас В500В и S500S с граница на провлачване 500 МРа е и необходима предпоставка за промяна на строителните анализи и разходни норми.

Промяната на вида и разхода на стоманата води до ценови промени, което прави актуална темата за промяна и актуализация на сметните разходни норми при изпълнение на армировъчните работи .

I ВИДОВЕ АРМИРОВКИ – Според нормите за проектиране на стоманобетоновите конструкции имаме следните класове стомани:

А) Стомана клас А - I

Tопловалцувана нисковъглеродна стомана. Заварява се много добре. Основен недостатък ниски якостни показатели. Доставя се на кангали до ф 12 включително или на пръти при по – големи диаметри.Маркировката е с червена боя.

Б) Стомана клас А - II

Средновъглеродна,топловалцувана стомана. Прътите са с периодичен профил тип ”Винт„ Височината на напречните ребра е променлива и към краищата намалява до нула. Диаметрите се означават с N . Армировката се доставя на пръти. Маркировката е зелена боя.

В) Стомана клас А - III

Нисколегирана, горещовалцувана стомана. Прътите са с периодичен профил тип ”Ела „ Граница на провлачване 390 до 410 МРа . Диаметрите се означават с N . Армировката се доставя на пръти. Маркировката е жълта боя.

Г) Стомана клас А IV ; В500 и S500

Горещовалцована стомана. Прътите са с периодичен профил. Граница на провлачване 500 МРа. Стоманата е приложима съгласно следните стандарти:БДС ЕN 10080:2005 – Стомани за армиране на бетон БДС 9252:2007 – Стомана за армиране на стоманобетонни конструкции. Заваряема армировъчна стомана В 500. Използвава се при проектиране по ЕВРОКОД (Стоманобетонови конструкции).

Д) Студено изтеглен тел клас А – Ic

Нисковъглеродна топловалцувана стомана, изтегля се през неподвижни дюзи. Гладък профил и има много ниско сцепление с бетона. Използва се за заварени мрежи и скелети. Диаметри на тази стомана са от ф3 до ф 8 мм.

II ВИДОВЕ АРМИРОВКИ – Според сложността им за заготовка, армировките се разделят на IV класа:

А) Клас I - обикновена армировка – основи, плочи (с обикновена или кръстосана армировка), греди, вкл. конзолните им части, при плочогредови конструкции, стени с единична армировка, правоъгълни колони свисочина до 6 м, пояси, главни греди на плочогредови мостове с подпорно разстояние до 15 м, щурцове и други армировъчни работи при смесени и скелетни конструкции.

Б) Клас II - средна армировка – стени и плочи с двойна армировка, греди в крива, пилоти, гъбообразни и сводови плочи, наклонени и начупени конструкции, колони с височина над 6 м, колони, на които стремената са с повече от 4 ъгъла, както и колони с вътрешни и външни стремена, прави кръгли колони с постоянно сечение, главни греди на плочогредни мостове с подпорно разстояние от 15 до 25 м, самостоятелни греди и армировки на стълбища, сгради с дървени гредоредни и сглобяеми конструкции, парапети, асансьорни стени, както и фундаменти, в които се насаждат стоманобетонни или метални колони.

В) Клас III - сложна армировка – водни кули, охладителни кули, водни тунели, сифони, стави, пенделни лагери и колектори, спирално – армирани резервоари, наклонени и с променливо сечение колони, противоземетръсни шайби, дъговидно извити греди за покриви, самостоятелни кранови греди и колони, капители за колони, при гъбообразни плочокуполи, монолитни черупки, подове, покриви и стени на силози, шедове, корнизи, машинни фундаменти, главни греди на плочогредни мостове с подпорно разстояние над 25 м, касетирани плочи, естакади с височина до 6 м и фундаменти за комини, вкл. фукса до първоначалния пръстен и армировката на сифони, дюкери и покривни плочи с наклон до 30°, плочи за пакет по системата ППП.

Г) Клас IV - особено сложна армировка – резервоари, фахверкови конструкции, трансформаторни камери, армировка за части на силози и бункери, сложни машинни фундаменти – динамично натоварени фундаменти, компресорни фундаменти, естакади с височина над 6 м, както и наклонени и конзолни естакади, армировка за покривни плочи с наклон над 30°.

Повече информация за армировъчната стомана може да получите в Наръчника за разходни норми на бетоновите и в сайта за Project Estimator.

Актуализация на разходните норми за направата на кофража е свързана с познаване на различни видовете кофражи и технологичните процеси и за тяхното изпълнение.

Кофражните конструкции могат да се класифицират по различни начини в зависимост от начина на приложение и конструктивното решение. Съвсем условно като приложение и развитие в строителната практика, кофражите могат да се класифицират в две основни групи:

а/ Инвентарни кофражи
б/ Кофражни системи

Инвентарни кофражи

Инвентарните кофражи са такъв тип кофражи, където се използват инвентарни средства за направата, като дървени и метални инвентарни платна, тръбно скеле и др. Този тип кофражи е разпознаваем от близкото минало, когато всички кофражи се изпълняваха по тази технология. При него не се изисква използването на подемни средства. Този тип кофражи е трудоемък и с по-ниска производителност в сравнение с кофражните системи. Той позволява използваемост на материалите с определена кратност.

Метални платна – 50 кратна употреба
Метално скеле – аморт. стойност – 8 год.
Дъски иглолистни – 7 кратна употреба
Бичмета иглолистни – 10 кратна употреба
Греди и подпори – 14 кратна употреба
Пирони – еднократна употреба

Разходните норми за този тип кофражи са добре разработени в УСН и ТНС. Най-често използване на този тип кофражи е при еднофамилни къщи, вилни сгради и пътни съоръжения. Като недостатък на този тип кофражи е недоброто качество на крайния продукт, особено при използване на инветара над допустимите норми за обръщаемост.

Кофражни системи

Кофражните системи – това са най-новите съвременни кофражни технологии, които се наложиха на строителния пазар. Все повече световно известни фирми започнаха да усъвършенстват кофражите и да предлагат различни модулни системи,
които да позволяват бърз монтаж и много добро качество на излетия бетон. В зависимост от предназначението за използване на кофражите те могат да са индивидуални или универсални. Все повече фирмите се стремят да разработват такива модули, които да са универсални и да имат по-голямо приложение. Поради факта, че повече от 80 % от монтираните кофражи се изпълняват с новите кофражни системи имаме актуализация главно на разходни норми за този тип кофражи.

Кофражните системи позволяват създаването на такива модулни конфигурации, които максимално да могат да се обединяват в един елемент и така да се използват многократно. Предимствата са намаляване на трудоемкостта, повишаване на качеството и възможност за изпълнение на всякакви бетонови конструкции. Тези системи позволяват и олекотяване на отделните модули, като за това се използва олекотена конструкция .Използват се сменяем хидрофобен шперплат, като лице на кофражната форма и алуминиева поддържаща конструкция. Използването им е много актуално, там където не е възможно използването на кран или друго подемно средство. Кофражните системи, които се предлагат от различните фирми имат приблизително един и същи принцип за работа и сглобяване, като различията са само по вида на сглобките и захващането на платната.

Разходни норми-ползване на ProjectEstimator

Предложената методика за ползване на разходните норми (кофражни работи ) е свързана с познаването на означенията, шифрите, класификаторите за материали, механизация и строителни специалности. Това ни помага да получим по голяма информация от строителните анализи. Работата с анализите е изключително опростена при използването програмният продукт за строително ценообразуване Project Estimator. Същият ползва значителна по обем база данни, която се използва при съставянето на строителните анализи. Строителните анализи нямат задължителен или нормативен характер, но те могат да послужат като база за изготвянето на реални разчети и стойностни сметки.

Две са главните условия, на които всеки ценовик тряба да обърне внимание.

• Познаване на технологията за изпълнение на вида работа
•  Познаване на ценовите параметри на компонентите в анализа (труд, материали, механизация).

За първото условие относно технологията на изпълнение Project Estimator предлага различни варианти за изпълнение на кофражни работи. В приложенията за строителни анализи са предоставени достатъчен брой анализи, които описват изпълнението на различни видове кофражи: Примерно: кофражи за стени, плочи, колони и др. Изборът на анализите може да бъде автоматично при работа с програмата или по шифър и име при избор от сборника.

За изпълнение на второто условие е необходимо познаването на ценовите параметри. Примерно: Познаване на цените на материалите, цените за труда и механизацията. Също е необходимо познаване и на параметрите за начисляване, като процент допълнителни разходи, процент доставно – складови разходи и процент на печалба.

Всички тези параметри зависят от фирмената политика на строителите или от тръжните задания при офериране. В тази връзка програмата Project Estimator може да ви бъде много полезна, като използвате създаден модул за симулация, който позволява да променяте основните параметри на строителния анализ и да следите отражението на тези промени върху анализа или цялата сметка.

Повече информация за актуализацията на разходните норми за кофражите може да получите в Наръчника за разходни норми на бетоновите и в сайта за Project Estimator.

Строителството на монолитни стоманобетонни конструкции е свързано с потребността от все по нови кофражни технологии, които да отговарят на съвременните изисквания за срок и качество.

Какво представлява кофражът?

Това са форми изработени от дърво или метал (по различни технологии), които служат за изливане на бетон и получаване на различни
конструктивни и декоративни елементи в строителството.

Какво е кофражна технология (система)?

Това е система от кофражни модули (системи), които позволяват бързо извършване на монтаж и демонтаж и осигуряват високо качество на излетия бетон.

Кофражните системи са едни от най – бързо развиващите се технологии в строителството и тяхното познаване и използване става все по – актуално. На пазара се появяват все повече производители на кофражи, които предлагат най – разнообразни кофражни техники и механизми с различно качество.

Няколко са предимствата за ползване на новите кофражни системи:

• Подобрява се качеството на изпълнение.
• Подобрява се ефективността, като отпадат трудоемките процеси.
• Поради голямата обръщаемост на кофражите те са икономически изгодни и
  разходът за единица площ се намалява.
• Кофражните системи осигуряват възможност за по – качествена работа на
  строителната площадка, максимално увеличават техническата и икономическата
  ефективност.
• Кофражните системи гарантират и по по – голяма безопасност на строителните
  работи.

Повече информация за кофражите може да получите в Наръчника за разходни норми
на бетоновите и в сайта за Project Estimator.

Защо толкова малко проекти успяват? Въпреки десетилетията развитие на управлението на проекти и все по-голямата им сложност, много мениджъри се обръщат към 10-те основни правила за успеха на един проект. Тези общи насоки държат ключа към увеличаване на процента на успеваемост и предоставяне на по-голяма последователност в жизнения цикъл на проекта ви:

Правило № 1: Да знаете какво правите.

Набележете къде искате да отидете и това, което се опитвате да постигнете. Обмислете как може да се съгласуват действията по вашия проект с други проекти в рамките на цялостното планиране. Убедете се, че отделните проекти взаимно няма да си пречат.

Правило № 2: Да знаете защо го правите.

Точно колкото важно е да знаете какво правите, точно толкова важно е да осъзнавате и защо го правите. Това добавя перспектива и измерение, че проектът съществувало причини извън себе си. Изследванията показват, че когато един проект води до резултати, които са предназначени да отговорят на напълно доказана необходимост, то тогава има голяма вероятност за успеха на проекта. Затова мениджърите трябва да докажат, че има обоснована бизнес необходимост от проекта, преди да се съгласят да отделят организационни ресурси за реализацията му. Обикновено проектите са родени от една или две причини:(1) има външна сила, (например търсене на пазара), или (2) има вътрешна сила, (примерно оперативната неефективност или производствени проблеми). Всяка причина изисква целенасочена работа на проекта. От гледна точка на проекта трябва да се знае защо се прави това, което се прави – създаване на показатели, определяне на заинтересованите страни и (може би най-важното) създаване на подробен план за изпълнение. Необходим ли е проекта? Дали се приведе в съответствие с целите на организацията и постигането на основните цели и целите на фирмата? Виждате ли положителна промяна, която оказва върху организацията и нейните клиенти? Ако да, то продължете с реализацията.

Правило № 3: Бъдете предпазливи, честни и подготвени.

Организациите не разполагат с неограничено време и средства, oсъзнайте наличието на множество проекти и задачи, различни от вашата. Не губете времето на хората, защото то е ценно и следва да бъде използвано за положителни и продуктивни усилия. Няма проект, който да е успял под непочтено ръководство. Доверието на екипа ви е от съществено значение. Бъдете активни и честни. Не забравяйте думите на Луи Пастьор: “Шанс облагодетелства само подготвените умове”, така че винаги бъдете подготвени. Проектите са твърде динамични за да разчита на късмет и шанс. Пригответе се да бъдете изненадани. Подгответе се за “какво ще стане, ако”, с което със сигурност ще се сблъсквате през целия жизнен цикъл на проекта. Подгответе се за успеха на проекта.

Правило № 4: Възползвайте се от силните си страни.

Това правило важи за много аспекти. Накратко трябва да знаете какво знаете. Това важи при работа и на проектно и на организационно ниво. През 1776 година Адам Смит твърди, че търговиятае с нулева сума в труда си “Изследване на природата и причините за богатството на нацията”. Смит обяснява различията в страните възоснова на техните способности за ефективно производство на стоки, като начин за идеята за абсолютно предимство. Това предимство е видно, когато производителят на дадена стока е по-ефективен, отколкото всеки друг, което му дава предимство пред конкурентите. Tази теория важи и днес и се отнася не само за държави, както твърди Смит, но и за отделни организации. Фокусирането върху основните компетенциии аутсорсването или партнирането, доколкото е възможно сексперти, дава съществено предимство.

Правило № 5: Да знаеш как да управляваш.

Имате нужда от план и време за планиране. Трябва да сте в състояние да си представте крайния резултат от успешен проект. Разбийте този резултат на управляеми етапи (или етапи на работа) и определете критичния път на всеки етап. Това означава разбиване на проекта на парчета, разбираеми за всички в екипа. Някои предприятия следват предварително изготвена методология за всички проекти. Много предприятия не го правят. Ако не разполагате с методология на проекта знайте, че най-лесно ще се провалите ако не създадете такава.Лесно ще се провалите и ако управлявате всеки проект по различен начин. С този подход вие със сигурност ще постигнете ниски резултати и ще се задържите на основно ниво на проектни знания. Намерете или създайте методология, която да работи за бизнеса на вашата организация и в рамките на вашите нужди и я усъвършенствайте непрекъснато. Планът ви трябва да е разбит на отделни работи, да предвижда достатъчно време за пълно завършване навсяка задача. Трябва да се определи отговорник за успешното изпълнение назадачите. Моля, обърнете внимание: Вие като ръководител на проекта, трябва да разбирате, че лицата отговорни за изпълнение на всяка задача трябва да имат необходимите знания, умения и инструменти за решаването и. Знаейки кой, какво и кога не се ограничава само до екипа на проекта. Всички външни заинтересовани страни имат своята роля и отговорности и координирането им също е важно. Независимо кои са се уверете, че те разбират какво, защо и кога трябвада направят. Проектите са живи, динамични и се случват в реалността. Следователно със сигурност ще възникнат неочаквани събития, които ще отклоняват екипа от първоначалния план. Това не означава, че планираните резултати са само на теория. По-скоро трудностите трябва да бъдат разгледани от интелигентни хора, които могат да управляват проблеми.

Правило № 6: Да знаеш как да комуникираш.

Наложително е да знаете как се общува ефективно, независимо дали писмено, словесно, визуално, с езика на тялото или по друг начин. Добре е да знаете ако в екипа са възникнали предположения, нагласи или погрешни впечатления. Това е предизвикателство към комуникативните ви умения. Тъй като екипите са съставени от различни индивиди – всички с уникални възможности мислене – трябва да сте в състояние да комуникирате с различни хора със съответните нагласи, вярвания и грижи. За най-добра комуникация общувайте с детайли и цветно. Описвайте работата с примери и случаи, когато е възможно. Уверете се, че твърденията са базирани на действителността. За да държите екипа информиран за хода на работата по проекта и предстоящите събития, организирайте редовни срещи и изготвяйте редовно доклади за състоянието на проекта и / или чек-листи. Не забравяйте, че първоначалният план не винаги се спазва. Ако се случват неблагоприятни събития за проекта, обсъждайте проблемите и обърнете по-голямо внимание на плана за намаляване на риска. Не се притеснявайте да комуникирате, но знайте кога да спрете и да се върнете към работа по наличната информация.

Правило № 7: Да знаеш как да успееш.

Проектите имат за цел да успеят, задоволявайки всички участници. Първата стъпка е да повярваме, че ще успеем и да разпространяваме тази увереност в членовете на екипа.
Успехът на всеки проект се крепи на три стълба: хора, ресурси и знания. При наличен професионален състав, достатъчно време и пари и на необходимата информация, качествените резултатине закъсняват. Все пак ако имате твърде малко или много от тях, ще имате проблеми (или по-лошо). Проекти с изяснена основна цел имат по-голям шанс за успех. Ако нямате ясна идея за целта на проекта се отнесете към правило № 2 и я изяснете.
Положителна нагласа е задължителна. Лидерите и членовете на екипа трябва да вярват, че проектът може да успее или той никога няма да успее. За създаване на успешна организация всеки проект трябва да е в хармония с целите на фирмата.

Правило № 8: Да знаеш как да губиш.

Ако искате да се провалите трябва само да направите компромис с някой от трите стълба, описани в правило № 7, независимо кой от тях.Това правило няма да помогне за излизане от трудни ситуации, но трябва да се има в предвид при промени в плaна. Проект се проваля по много причини: липсата на ангажираност от висшето ръководство, липса на ясна визия, не ясно дефинирани резултати, липса на графици и планиране на риска, взимане на решения въз основа на общи предположения вместо на конкретни данни, пасивно участие на заинтересованите страни, липса на структура на работа или лоша комуникация.
Ако вашият проект изглежда ви се ‘изплъзва’, прегледайте този списък и направете промяна. Влезте отново в график. Разпространете чувство за неотложност и се стремете да успеете! Ако въпреки усилията ви провалът на проекта е неизбежен, поучете се от него. Събирайте безценни знания от провалили се проекти следващия път по възможност избягвайте тези грешни стъпки по пътя си към успеха.

Правило № 9: Да знаеш кога един проект е приключил.

В края на всеки етап и в ключови етапи през целия жизнен цикъл на проекта той застава на опорна точка да продължи или не.На всяка едина от тези основни точки ръководителят на проекта трябва да отдели специално внимание на показателите и динамиката на проекта. Целите му постигнати ли са? Има ли причини за промени впроекта? Можем ли все ощеда успеем? При достигане на точка, вкоято трябва да се отговори на тези въпроси ако всичко е наред, проектът продължава. Ако съществуват опасения, проектът може би е по-добре да бъде замразен. Не се страхувайте да спрете проекта, ако мотивите за продължаване вече не са налице. Далеч по-добре е да се прекрати проекта рано, отколкото да се доведе до край с продукт или продукция, която не е желана и ви е струвала скъпо. Това влияе катастрофално на психиката на екипите по проекта. Ако нещо няма да работи, унищожи го.  Вашето време и пари може да се похарчат по-добре за някоя по-голяма кауза.

Правило № 10: Да знаеш как да се учиш.

Вашият проект не е успешен ако не успеете да споделите знанията си с други хора от фирмата. Процесът на обучение е постоянен. Абсолютно вярно е, че знанието е сила. Единственото средство за получаване на знания е обучението. Научете се да се създавате знания. Превърнете знанието в сила. Успехът постигнат при управлението на проекта е повече от просто въвеждане на методика, стандарт или извършването на набор от упражнения на базата на шаблони. Успех по-скоро се постига чрез прилагането на интелигентни здрави принципи на ръководство от опитни професионалисти. Всички проекти имат сходни характеристики и ние може да се учим от тях.

Тази статия е предназначена за тези, коитото не разбират или по – малко разбират от строителнлно ценообразуване и все пак се сблъскват с това понятие. Няма да се спираме на въпроса, че вече имаме свободен пазар и цената е такава, каквато позволява пазара.

Ценообразуването в строителството заема много важно място в цялостният строителен процес. С тази дейност се занимават, както строители така също проектанти и инвеститори. Важността на тази тема ме провокира да направя коментар, какво всъщност е строително ценообразуване и какъв е подхода на работа за изготвяне на количествени и стойностни сметки.

Всяко действие по остойностяване на строителната продукция, спазвайки нормативните и пазарни изисквания може да се нарече строително ценообразуване. Три са основните компоненти през които минава строителното ценообразуване. Това са три последователни стъпки технология, количество и цена.Познаването на тези компоненти ни доближава максимално до постигане на реалната цена. Каква е връзката между тях и как това се отразява на цената?

Стрителна технология (строителен процес)

За да се ценообразува дадена позиция или технология е необходимо познаване на строителния процес.Колкото по задълбочено е това познаване ,толкова по добра изходна база за ценообразуване на процеса имаме.

Да вземем един пример: В документациията за обществени поръчки често имаме описание на позицията „Боядисване с латекс”. Тази позиция трябва да се остойности и на тази база трябва да се извършва разплащане.

Веднага възникват много въпроси по изпълнението на този строителен процес или технология. Къде се боядисва по фасадта на сградата или вътре? По стени или тавани? Каква е основата? С какъв латекс и на какви технически спецификации трябва да отговаря? Скакъв цвят? и т.н. Отговорите на всички тези въпроси водят до опознаване на цялата технология. Така е с всяка позиция или елемент от строителният процес.

Познаването на строителната технология е първа стъпка за ценообразуването.

Количество

Познаването на строителната технология води до максимално точно определяна на количествените параметри на позицията или строителният процес.Всяка дейност се измерва с количествени параметри в различни мерни единици: м3, м2, м, ч.ч., мсм и др. Ако продължим с примера който разгледахме по – горе, бихме задали следните въпроси: Колко е разходната норма на боята? Какви подготвителните работи имаме на основата? Каква защита от зацапване имаме? Как боядисваме машинно или ръчно? Какво скеле ни е необходимо и т.н.

Всички тези въпроси ни карат да преминем към следващата стъпка за ценообразуване, а именно даване на количествен израз на всички процеси по изпълнение на строителната дейност.

Количествените параметри най често се изразяват с разходна норма,коефиценти за трудоемкост и др.

Разходни норми за определяне на трудоемкостта на процецеса. Те се дефинират в човеко дни или човеко часове.

Разходни норми за ползване на механизиран инструмент или механизация. Те се дефинира в машиносмени.

Разходни норми за ползване на основни и спомагателни строителни материали.

Описанието на процеса и дефинирането на разходните норми е втората стъпка за ценообразуване. Тази стъпка е много важна тъй като тя изисква професионално познаване на спецификации и разходни норми за труд, механизация и материали.

Цена

Преминаването от количествен, към стойностен измерител на процеса е третата стъпка за ценообразуване.

В строителната позиция (строителен процес) имаме:

• Цена за преки разходи – Това са единични цени за труд, материали и механизация
• Цена за допълнителни разходи – Това е процент (%) върху преките разходи
• Цена за печалба – Това е процент (%) върху всички разходи или по определена схема

Остойностяването и получаването на строителна стойност е третата стъпка за ценообразуване.Тази стъпка изисква познаване на актуални и конкурентни цени на материалите, механизацията и труда.

Запознаването с трите последователни стъпки при ценообразуването ни показва, че макар и на пръв поглед строителното ценообразуване да изглежда лесен процес, за него се изискват много сериозни познания и опит за строителните процеси и избора на професионале подход би спестил много време и разходи.

Следващата тема е как на практика се преминава през трите стъпки, каква е нормативната база икак най лесно да се постигне приемлив резултат.